ЕК очаква икономическият растеж на България да се върне 15 години назад
По-висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, забавяне на инфлацията, но и бюджетен дефицит, който ще е извън допустимите за еврозоната рамки от 3%. Това предвижда Европейската комисия (ЕК) в своята есенна макроикономическа прогноза, публикувана в понеделник.
От Еврокомисията обясняват, че забавянето на растежа ще се дължи на по-ниското потребление и инвестиции поради по-слабия принос на публичните разходи.
През 2026 – 2027 г. се прогнозира забавяне на растежа на частното потребление в съответствие със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери.
Разходите продължават да растат по-бързо от приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, връщането към стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и положителния ефект от ръста на заплатите в частния сектор“, пишат от ЕК.
През 2027 г., на фона на втория етап от планираните доставки на отбранително оборудване на стойност 1.2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки, се очаква дефицитът да нарасне до 4.3%“.
По-високата инфлация при храните се обяснява както с по-високите цени на вноса, така и с нарастващите разходи за труд при местните производители“, става ясно от доклада.
Както много икономисти изтъкват, понастоящем, основен принос за високото частно потребление има двуцифреният ръст на заплатите. Това се потвърждава и от ЕК, откъдето посочват, че възнагражденията са нараснали „значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. поради корекции заради високата инфлация през 2022 – 2023 г.“.
Очаква се растежът на заплатите да се забави с намаляването на инфлационния натиск и със стремежа на частния сектор да запази конкурентоспособността си, докато ръстът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискалните възможности“, предупреждават от институцията.
